Язовири
 
   

Язовир “Студен кладенец” е разположен също на река Арда, на 5 км под гр. Кърджали, като при високи водни нива горният край на язовира достига до чертите на града, на площ  от 25 600 дка. Изграден е през 1955-1957 г. В него се вливат реките Върбица, Буюк дере и няколко по-малки рекички. Язовирът е обявен за Орнитологично важно място (ОВМ) от световно значение (код: BG013).

Риболов, база за отдих (бунгала, заведения) с водни колела, лодки (при с. Колоянци на 28 км. от Кърджали) са сред атракциите на това родопско „море”.

Това е язовир, създаден в скално дефиле на река Арда, с отвесни скали, стръмни брегове с оскъдна растителност и намиращи се в съседство планински ридове.

Около две трети от планинските склонове около язовира са покрити с вторични широколистни смесени гори от келяв габър (Carpinus orientalis) и мъждрян (Fraxinus ornus), благун (Quercus frainetto) или горун (Quercus dalechampii), с примес от средиземноморски елементи. По-рядко се срещат чисти горунови гори или примесени с обикновен габър (Carpinus betulus). На места има гори и храсталаци от келяв габър и храсталаци от драка (Paliurus spina-christi), примесени със смин (Jasminum fruticans), червена хвойна (Juniperus oxycedrus) в съчетание с ксеротермни тревни формации със средиземноморски елементи, напр. памуклийка (Cistus incanus) и др.

Немалка част от територията на мястото е заета от скални комплекси, единични скали и каменисти сипеи.

Навсякъде из района разпръснато са разположени открити пространства, заети от селскостопански земи и ливади, обрасли с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма (Dichantiumischaemum), луковична ливадина (Poabulbosa) и др.

На територията на Студен кладенец са установени 219 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 103 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 27 вида, в SPEC3 - 64 вида. Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 7 биомно ограничени вида характерни за този биом от общо 9, установени за България – испанско каменарче (Oenanthehispanica), голям маслинов присмехулник (Hippolaisolivetorum), червеногушо коприварче (Sylviacantillans), малко черноглаво коприварче (Sylviamelanocephala), скална зидарка (Sittaneumayer), белочела сврачка (Laniusnubicus) и черноглава овесарка (Emberizamelanocephala).

Язовир Студен кладенец е предложен за включване в Националната екологична мрежа за опазване на местообитанията като местообитание на 69 гнездящи вида птици, вписани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС, а също и 21 вида мигриращи и зимуващи водолюбиви птици. Тук е единственото място в България, където гнезди черния лешояд (Aegypiusmonachus) и едно от малкото места в страната, където все още гнезди белошипата ветрушка (Falconaumanni). Една от двете колонии на белоглавия лешояд (Gypsfulvus) в България е по скалистите брегове на язовира. Районът на язовир Студен Кладенец е едно от най-важните места в страната със значение за Европейския съюз за видовете, споменати по-горе, а също и за гнездящите тук черен щъркел (Ciconianigra), египетски лешояд (Neophronpercnopterus), совоок дъждосвирец (Burhinusoedicnemus), бухал (Bubobubo), голям маслинов присмехулник и белочела сврачка. Мястото поддържа и значима на европейско равнище гнездова популация на синия скален дрозд (Monticolasolitarius).

При язовир “Студен кладенец” са установени общо 24 вида растителност. В сравнение с яз. “Кърджали”, той е приблизително два пъти по-беден на видове. С най-голям брой видове са зелените (50,0%), следвани от кремъчните (25,0%) водорасли. С относително по-ниско обилие са синьозелените и еугленовите водорасли – по 8,3%.

 

© 2011, Municipality of Kardjali. All Right Reserved.