Културно-историческо наследство

Природни забележителности

Пещери

Защитени територии

Религиозни храмове

Музеи и галерии

Архитектурни забележителности
 
   

Намират се в землището между селата Рани лист и Стремци. До нея се стига по утъпкана с камъни пътека, която стига до с.Сипей. Отгоре се забелязват входовете.  В нея се намират много добре са запазени галерии на мини за добив на злато /III-I в.пр. Хр./ с обща дължина 460 м.. Галериите наподобяват лабиринт, откъдето идва и името им.      

Култът към бог Дионис е бил една от характерните особености на Родопите. Другата е добивът на злато и сребро, скъпоценните метали, на които древната планина е изключително богата.

А един от най-големите рудници в античния свят се е намирал само на 2 км от Перперикон, до днешното с. Стремци.

И днес посетителят остава изумен, влизайки през десетината запазени входа в достъпните сега на повече от 500 м галерии. Цял един хълм буквално е пробит с гъста мрежа от тунели.

На повечето места в тях човек се движи изправен и съвсем спокойно може да се загуби в лабиринта от галерии. В епохата на плейстоцена това е било коритото на подземна река с изключително богати на самородно злато пясъци. По-късно тя е била затрупана и постепенно се е образувала единна скална маса.

Работата на бъдещите златотърсачи и миньори се е състояла в разбиване на чакъл на тази скала и в промиването му край близката река. 
Откритите галериите са с обща дължина 301 метра и имат пет входа и няколко комина.

Галериите са прокарани в твърда, конгломератна скала. На повърхността личат и изкопи от открити рудни разработки. Според археолозите се касае за древен рудник за добив на злато.

Притежаваме информация, че в него преди 15 години е открита сребърна монета на Александър Македонски. Възможността рудникът да се датира в епоха, предхождаща римската, е твърде привлекателна.

Изнасянето на натрошената каменна маса е ставало през десетки вертикални изкуствено пробити комини, край които личат дупки за подемните механизми, макари. Същевременно комините са служели и за вкарване на кислород в подземните хоризонтални галерии. Разбитата скала е промивана със специални съоръжения , а следите от изхвърления ненужен чакъл (т.нар.отвали) личат и днес. Впрочем повечето от околните рекички са златоносни. Съвсем не случайно единственият оцелял през вековете древен топоним е на протичащата под Перперикон река. 

Оказва се, че името на Перперикон по интересен начин се свързва с добива на злато. Археологическите находки сочат, че рудниците при с. Стремци са били разработени в последните векове на старата ера и после са били изоставени. Но през епохата на средновековието, в 11-13 в., те са били отново възстановени и добивът на злато - подновен. 

В 1082 г византийският император Алексий Комнин провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и скоро е отсечена монета със съдържание 21.1/3 карата. Тя получава и ново име - "хиперперон" или известната на всички "перпера". Днес не е ясно откъде идва това наименование. Някои смятат, че то е свързано с топенето и пречистването през огън на златото. Император Алексий обаче бил известен любител на античното наследство и често използвал термини от древните времена, включително свързани с култовете към езическите божества. 

Очевидно е едно - връзката между името на града и наименованието на новата златна единица. Дали императорът е нарекъл важната крепост на измисленото от него име на паричната единица заради откриването в близост на голямо количество злато? Или пък това е било древното име на свещения град, незапазено по други извори и пряко свързано с култа към Дионис? В такъв случай златната монета е била наречена на наименованието на старинния град.

 

© 2011, Municipality of Kardjali. All Right Reserved.