Културно-историческо наследство

Природни забележителности

Пещери

Защитени територии

Религиозни храмове

Музеи и галерии

Архитектурни забележителности
 
   

Защитената територия е обявена за природна забележителност със Заповед № 233 от 04.04.1980 г. с цел опазването на находище на родопски силивряк (Haberlearhodopensis), семейство Gesneriaceae. Има площ от 3.40 ха. Родопският силивряк, наричан още Орфеево цвете, е балкански ендемит, терциерен реликт.

Среща се само в България и Гърция. Расте в пукнатините на скали. Вкючен е в Червената книга на България – категория рядък и в Приложение 3 на Закона за биологично разнообразие.

Родопският силивряк, чието научно наименование е Haberlea rhodopensis е реликтен вид, съхранил се от минали геоложки времена (края на терциера).

До тогава се е срещал из цяла Европа и Азия. Последвалите повсеместни заледявания унищожават почти изцяло растението. Запазило се в отделни сенчести и скалисти райони, влажни и дълбоки долове.

В борбата си за оцеляване е придобило специфични биологични особености, благодарение на които е преживяло до днес.

Уникалното при него е способността му да изпада в анабиоза (мнима смърт), да престоява в това състояние дълго време и поставено при подходящи условия да възстановява изцяло жизнените си функции.

Силиврякът се отнася към групата на т.нар. пойкилохидритни или съживяващи се растения. Те притежават уникална поносимост към обезводняване на вегетативните тъкани. Листата им могат да загубят до 95% от водното си съдържание и след това, чрез повторно поливане много бързо ( в рамките на няколко часа) стават напълно фотосинтетично активни. Повечето от тези растения виреят при сух климат - в Южна Африка, Южна Америка, и Западна Австралия, но рекордьор по поносимост към обезводняване (31 м) е именно силиврякът. Уникалният физиологичен способ на силивряка за преодоляване на сушата и оцеляване е бил познат на хората още от дълбока древност. Тези способности се приемали като символ на красотата, жизнеността и безсмъртието. Той е открит като нов род и вид в науката за пръв път от Имре Фривалдски през 1935г. в “Румелия, планината Родопи”, както той сам е отбелязал в бележките си и по- точно „в местност, намираща се между Асеновград и с. Бачково”. Една година по-късно растението е открито и в Стара планина. През 1972 г. Ст. Станев го намира и в Източна Средна гора. Находища на хаберлеа са открити и в Гърция – планините Боздак, Кушница и в Родопите при гр. Ксанти.

Според една от легендите за митичният певец от древността Орфей, след като разгневените вакханки разкъсали тялото му, там където капките кръв докосвали земята, мигом се появявало чудно красиво цвете с бледолилав цвят, известно днес като Орфеево цвете (родопски силивряк).

Цветето е изобразено като елемент в една от персонификациите на Родопа планина, предадена върху монети, сечени от управата на античния град Филипопол по времето на римския император Антоний Пий (138 – 161 г.). Върху една от монетите Родопа е представена като жена, седяща на скала, с коса, завързана във вид на кок. В дясната ръка, протегната напред, държи родопското цвете, а лявата подпира на урна, от която изтича вода.

В близост до гр. Кърджали днес има 4 официално регистрирани находища на силивряк – при селата Дядовци, Любино, Прилепци и Рабово, които са със статут на природни забележителности. 

Режим на дейности:

1. Забраняват се всякакви действия, като нараняване на стъблата, кастрене, чупене на клоните и други, които биха довели до повреждане на дърветата.

2. Забранява се влизането, преминаването и паркирането на моторни превозни средства.

3. Забранява се късането или изкореняването на растенията.

4. Забранява се пашата на домашни животни.

5. Забранява се безпокоенето на диви животни и вземането на техните малки или яйцата им, както и разрушаване на гнездата и леговищата.

6. Забранява се разкриването на кариери, провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се поврежда или изменя както естествения облик на местността, така и на водния и режим.

7. Забранява се извеждането на сечи, освен ландшафтни, след съгласуване със съответната районна инспекция за опазване на природната среда.

8. Забранява се всякакво строителство, освен в случаите, когато такова е предвидено в устройствения проект на природната забележителност.

© 2011, Municipality of Kardjali. All Right Reserved.